Малката Мери

Коледа. Празникът, на който всеки би трябвало да е щастлив. А дали това малко детенце бе такова? Момиченцето, за което говоря, бе на около четири годинки. Русите и къдрици се спускаха спокойно около още невинното детско личице. Сините му очи гледаха проницателно. Можеше да потънеш в тях. Казваше се Мери Джоунс. Майка и, двадесет годишна жена, беше красива, много красива. Косата и бе почти същия цвят като очите и – лешников шоколад. Имаше хубава усмивка и луд пламък в очите. Бащата на Мери беше на същата възраст. Наистина симпатично момче. Руса коса и сини очи.
Ще се запитате защо имам намерение да ви разказвам тазгодишната Коледа на това сплотено семейство. Ще ме е последвате ли? Доверете ми се! Бавно излизаме извън сградата, където живее семейство Джоунс. Тя е избеляла от времето, с разкъртена фасада и счупени прозорци. Качваме се по етажите, упорито търсейки къде точно се намира звънецът им. Стигаме до последния етаж. Нито помен от тях. Обезсърчени се обръщаме, за да си тръгнем, когато погледът ни хваща една малка вратичка. Върху нея на малка табелка пише следното:
Семейство Джоунс – Саманта, Джош и Мери
Влизаме на посоченото място. Има само една стая и тоалетна. Помещението, което играе ролята на всекиндевна, детска, спалня и кухня, е малка. Мисля, че тук е добре да ви оставя само със семейството, а аз да съм чисто и просто един разказвач...
Русото момиченце продължаваше да си играе с малката, счупена кукличка. То я обичаше повече от всичко. Не, не повече от любимите си родители, но това бе една от любимите му играчки, които се наброяваха на четири-пет. Двамата родители стояха прегърнати и обсъждаха нещо. Какво ли? Ето разговорът им:
- Саманта, може ли да те попитам нещо?
Красавицата поклати положително глава и се обърна към любимия си.
- Би ли го направила пак? Би ли избягала с мен отново?
Сам се усмихна леко. Хвана брадичката му и го целуна. След това започна да говори:
- Дори още сто пъти, скъпи. Преди четири години забременях от теб. Да, признавам, не го очакваx. Също така не веднъж съм се чудила дали да оставя това бебе или да направя аборт. Но всеки път, когато те виждах да седиш до мен и си представях малкото ни детенце, изпитвах нещо повече от любов. Сигурно точно това наричат майчино чувство. Но в този миг разбрах какво значи да обичаш рожбата си така, както не си обичал никого другиго на света. – Жената спря за момент, след което продължи с нови сили – Бях богата. Ти не беше. Но това не ме интересуваше, не ме спря. Родителите ти бяха починали отдавна и не ти бяха оставили абсолютно нищо. Но и това не ме накара да спра да те обичам, да те обожавам, да те желя отново и отново. Нашите се отказаха от мен само и единствено, защото не се бях влюбила в точния човек. Каква идилия, а? Но бих го направила отново. Хиляди пъти. Милиони. Милиарди. Защото те обичам. Защото ти си всичко за мен. Ти и Мери.
Жената се сви на кълбо в скута на приятеля си. Лицето и беше до гърдите му. Той дишаше учестено. Харесваше му. Обичаше да чува тези думи от устата на момичето. Вече четири години бяха изминали, откакто бяха избягали от родителите и. Ще се зачудите как свързваха двата края? В кредитните карти на красавицата имаше около 50 000 евро. Да, Джош нямаше особено много, но имаше голямо сърце и беше много умен. Така че той на двадесет години вече беше започнал работа в една банка и се очертаваше скоро да се издигне. Е, наистина нямаше да имат много подаръци за Мери тази Коледа, но щеше да се преживее. Именно тя проговори с онзи сладък детски акцент:
- Мамо, спи ми се!
Саманта стана от любимия си и вдигна детето от земята. Съблече го набързо. Топлото му телце се намушка в пижамката и след това влезе под юрганчетата. Момиченцето заспа на секундата. Майка и, зарадвана от думите, които беше изрекла преди малко, се усмихна тихо и отиде до прозореца. Луната играеше по затворените и клепачи. Харесваше и. Както и ръцете на Джош, които в момента плавно обгръщаха стройното и тяло. Те стояха така, потънали всеки в собствените си мисли, свеждащи се до една. Колко много им харесва случващото се. Малко след това, когато лунната пътека вече се очертаваше по небосклона, красавицата каза:
- Мисля, че е време да си лягаме и ние. Да сложим подаръците и да посетим Страната на сънищата.
Чу се познатия смях и мъжът извади опакования подарък. Една красива рокличка, за която бяха събирали пари.. не цяла година, но част от нея... Жената въздъхна и отиде да се измие...
***
Слънцето шареше по избелелите стени на апартамента. Мери все още спеше дълбоко. Саманта се разбуждаше и усещаше топлата ръка на Джош до себе си, рошавата му коса гъделичкаше приятно лицето и, перфектният му аромат се запечтваше в ноздрите и. Беше толкова невероятен, красив и уникален. Точно такъв, какъвто тя го искаше. Сам се надигна от леглото, което изскърца леко. Това явно събуди любимия и, но не и Мери. Жената сложи ръка пръст върху устните си в знак на мълчание. В следващия момент всичко стана твърде бързо.
Погледът и попадна на няколко неща, но и трябваше още повече време, докато ги асимилира. Първото, което забеляза, беше елхата. Тази част от коледната украса, както и останалата, отсъстваше от интериора. Второто беше това, че под дръвчето имаше много, много подаръци. Сред които бяха и две пачки с пари, бял плик с писмо и няколко кредитни карти. Дотук красавицат а не разбираше нищо. Третото и последно нещо, което видя и което и се щеше никога да не бе забелязвала, беше трупът на земята. Всичко караше момичето да вика. Но от устата и не излизаше нито звук. Нито стон, нито нещо друго. Фактите бяха налице. Бялата брада, красивите кафяви очи, пълните устни и бледата кожа. Инстиктите и крещяха само една-единствена дума, но тя не можеше да повярва. Татко. Не можеше да е той. Тези две изречения се въртяха в главата на Саманта през цялото време. Локвичката кръв, образувана от неговата жизненоважна течност, изглеждаше много зловещо. Ножът стоеше до ръката му и пръстите му съвсем бегло докосваха дръжката му.
- НЕЕЕЕЕЕЕ!
Викът се разля из цялата стая. Мери започна да се буди, Джош се обръна, за да види какво се случва, а Сам се свлече на земята. Ръцете и цопнаха в кръвта. След това взе писмото и остави червени отпечатъци върху него. Сълзите и размазваха текста. Съпругът и веднага дойде до нея и я прегърна. Тя го избута. В момента имаше нужда да е само и единствено сама. Отвори бавно писмото, не искаше да разбира ясното – че тя беше причината сега човекът, който я обичаше и отглеждаше толкова много време да е мъртъв.

Здравей, скъпа моя!
Не знам как да започна. Би казала отначало, ако беше до мен. Но това никога вече няма да се случи, тъй като щом четеш това писмо значи аз съм мъртъв. Знаеш ли колко много плаках, колко много съжалявах за това, което се случи. Но не можех. Джош не беше добър за теб. Беше просто един хлапак, който искаше да се добере до парите ти. Но как можех да ти го кажа, да ти забраня да се срещаш с него? Не знаех какъв е правилния начин. Точно затова те изгоних. Чака сега разбирам, че съм грешал. Че всичко е било една глупост. Не бих могъл да намеря по-добър партньор за теб от Джош. Два месеца майка ти беше като призрак, ходещ труп. Беше ужасяващо. Докато един ден тя не падна в боя. Ей така. Знам, че звучи налудничево, но Ребека умря от мъка по теб. Затова не си виновна ти. Само и единствено аз. Само и единствено моето желание да те задомя за Питър. И ето отново аз съм виновен. Живях така още половин година.. И това е получилото се. Сега ме виждаш в не много добра кондиция. Добре, де леко съм мъртъв. Пиша всичко това, за да не се чувстваш виновна, за да можеш да живееш спокойна нататък. И съм прав. Няма за какво да тъжиш. Защото ти направи своя избор, аз моя. Сега плащам за грешките си. Обичам те и винаги ще те обичам дори и да съм в отвъдното.
Искрено твой: Джеймс Кулин

Красавицата се сгуши в Джош. В момента не беше в кондиция да прави каквото и да е. Набута писмото в ръката на любимия си. Малката Мери отново беше заспала без да изживея шока от виждането на дядо си мъртъв.

Това е един разказ, писан за конкурс. Един от любимите ми е, така че много ще се радвам да коментирате. Тоест тези, които го прочетат хД
Ваша, Ив (: