Бях предизвикана. Не само да напиша това писмо. Бях предизвикана да кажа всичко, което имам в мен; което искам. И надали човекът, който иска да го направя, го разбира. Но нека започна наново писмото, защото не вярвам това да е перфектното начало...
Скъпи, дядо Коледа!
Тази година бях сравнително послушна. Не съм създавала проблеми на родителите си, ако това е което искаш да чуя. Поучих се от грешките си, но не мога да обещая, че няма да ги повторя. Никой не може. Определено направих много грешки. Не спазих много обещания, дадох невъзможни. Мислех, че ще мога. Почти вярвах. Но от време на време осъзнавам, че не е така, че не се познавам толкова добре, колкото смятам. Нараних много хора. Нараних себе си, но надали това е нещо важно. Така че мисля, че мога да кажа, че бях добра. Сравнително.
Нормално е да си пожелая 2011 да е по-добра от 2010 година. Така и ще направя. Но не за мен. За останалите. Нека годината, която така стремглаво се приближава към нас, бъде наистина една по-добра за хората около мен, пък и тези, които познавам. Защото през тази година имах достатъчно. Винаги имах покрив над главата си, храна на масата. Семейството ми беше добре, всички бяха здрави, както и аз. Съмнявам се и половината от човечеството да имат дори и това. Да са обичани, да са здрави, да имат сигурност. Затова нека първото ми желание е свързано с тях – с всички, които няма това, което аз имах през тази година. Нека го получат, скъпи старецо, нека усетят и те какво означава това да имаш място, където да те приемат.
Искам да осъзная грешките си. Да не ги повторя. Да изпълня обещанията си. Или просто да не давам обещания. Да стана по-добра. Да помагам на хората. Искам да обичам хората, които заслужават обичта ми. Не искам човекът, когото обичам, да ме обикне. Но не искам и да го забравя, защото стане ли така, никога няма да спра да правя тази грешка. Трябва болката да остане в мен, но да мога да обичам и други хора. Никога не искам да забравя нито една болка, която е преминала през мен. Защото тя ме прави по-силна. И не ми позволява да повторя това, което не трябва. Така че искам да стана по-добра от преди, да се опитам да направя повече хора щастливи. За себе си няма да искам щастие. Смятам, че съм достатъчно щастлива. Разделена на парчета между това, което трябва, и това, което не трябва, но все пак щастлива. Времето е единственото лепило, което може да ме поправи.
Искам приятелите ми да намерят истинското щастие. Онова, от което сякаш ти се появяват крила и искаш да летиш, да викаш. И не някой друг да им го поднесе, а сами да успея да стигнат до него. Тогава е още по-сладко.
Мисля, че достатъчно неща пожелах за себе си. Но само още малко – когато те питат, винаги искаш още и още. Искам ад ми дадеш сила, за да се изправя срещу всичко и да не се пречупя като житен клас. Също така, моля те, дай ми търпение. Търпение, достатъчно, за да издържа всичко да се случи, без да го пришпорвам. И любов. Много любов. Да давам. Да получавам. Просто всичко да бъде изпълнено с нея, да тежи във въздуха, да се натрапва. Никога няма да ми писне.
Искрено твоя, Ив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар