събота, 1 януари 2011 г.

I promise




Нова година. Нови обещания. Нови хора. Нови думи. Нов късмет. И аз отново ще давам обещания. И те отново ще бъдат безкрайно много. И отново надали ще бъдат изпълнени. Но винаги съм искала да ги имам написани като в списък и да си отбелязвам кога съм изпълнила нещо и кога не. Ще е като... Не зна всъщност. Но няма ли да ви поне интересно след година да седнете, да отворите блога и да погледнете какво сте си поставили за задачи. И след това да видите дали сте ги изпълнили. Струва ми се като едно голямо предизвикателство. А попринцип хората обичат предизвиктелства, нали? Няма да започна с обещавам, защото знам, че трудно ще ги изпълня. Така че... Нека започнем така:
Обещавам да опитам да изпълня следните неща:
~ да се усмихвам по-често. Не само те прави по-лъчезарен и по-лесно приемлив за околните, но привиш и тях щастливи. Така че това определено влиза в списъка ми.
~ да радвам повече хора. Чувството да знаеш, че си усмял да ощастливиш някого е просто неописуемо. Така че спирам да се опитвам да ви го опиша хD
~ да не се отказвам от мечтите си. Колкото и невероятни да са. Колкото и невъзможно. Най-вече аз трябва да знам, че невъзможните неща не винаги са толкова невъзможно. Пък ако не, то поне ще мога наволя да си посънувам как се случва.
~ да продължа да пиша. Да пиша, да пиша, нови разкази, истории, каквото си искам. Само да не спирам. Защото е нещо, което ме прави истински щастлива. Не знам колок ми се отдава, но просто ми харесва. Не е ли достатъчно?
~ да пускам по-често в блога си. Страшно много обичам. А не го правя. Защо, не знам.
~ да пиша всеки ден в дневника си. Да, в онази тъмносиня тетрадка на бюрото ми. Просто да си пиша редовно, какво е станало, с кого, как.
~ да науча испанския. Крайно време е. Или поне така си мисля хD
~ да спра да се доверявам на хората толкова много. Колкото повече знаят за мен, толкова по-лесно могат да ме наранят. Така че... Ще знаят, ама не всичко. Да си се мъчат сами.
~ да отслабна. Това обещание го давам през последните 15тина година – резултат не съм видяла, но нищо, пак ще пробвам, може да вземе да ми се получи поне тази година.
~ да си прекарам едно супер яко лято и по възможно да бъде с Е. Ще бъде разбиващо от кеф!
~ да престана да давам обещания, които не мога да изпълня. Точно и ясно. Нямам какво да кажа повече за своята прослувута непостоянност.
~ да нараня възможно най-малко хора. Определено ще е трудно – имам чувството, че всяка една моя дума е не на място и адски много хора страдат от тях.
~ да престана да си падам по момчета, които и пет пари не дават за мен. И винаги в едни и същи!
~ да оценявам това, което хората правят за мен. Никой не ги е карал, правят го по собствена воля, пък аз да им се нахвърлям.
~ да не забравям това, което приятелите правят за мен. По същите причини като по-горе.
~ да завърша с отличен тази година. Ама пълен – от горе до долу. Струва ми се толкова невъзможно.
~ да чета повече. Има толкова хубави книги, а все не намирам време за всичко.
~ да слушам повече нашите. Караме се за глупости, а не искам. Със сигурност мога да бъда и по-добра.
~ да съм по добра. Да помагам на хората, просто да правя добри неща. И най-вече да не наранявам де.
~ да се науча да се извинявам. Защото определено ми е трудно да кажа думата „съжалявам”. Не е с толкова сложен изговор, но... Трудничка си ми е. Не казвам, че съм горда. Или поне не толкова много, колкото много други хора.
~ да се отпусна маалко повече. Понякога просто си живея в някакъв свят, изпълнен със собствени правила. Кой, ако не аз, ще ми ги махне?
~ да разбера какво искам да уча. Че ще го променя 928320487432 пъти, докато се заема с нещо, ясно. Но да имам някаква идея.
~ да обръщам поне малко повече внимание на сестра си. Момичето нищо не ми е направило, а аз се правя, че не го забелязвам.
~ да си почистя бюрото. Сега като го гледам определено има нужда.
~ да се опитам да си направя всичките разкази като една книга. Ще съм адски щастлива да я държа в ръцете си.
И... Мисля, че стига толкова. Поне за тази година.
Твоя, Ив.

Няма коментари:

Публикуване на коментар