After all these years? Always

Дълго време не бях писала по неизвестни причини, но ето ме тук, отново. Не че някой чете, но е по-приятно, отколкото да си говоря сама. Enjoy it ((:
Нещо невероятно важно за мен, за цяло поколение, свърши. Просто приключи, ей така, като отвято от вятъра. Сякаш никога не е съществувало. Но не, няма как да не е съществувало, когато то живее в теб, ти живееш с него, когато то е като период от живота ти. Някой ще каже, драматизираш, та това е една поредица.
Да! Поредица е, нищо повече за някой, безкрайно важно за други. Хари Потър ни научи на много, ме научи на много. Защото какво може да научим от някой любовен роман, какво може да научим от някой филм? Сигурно все ще има нещо, всяка книга е важна сама по себе си. Но Хари Потър ме научи на много.
Научи ме, че хората, които те обичат, които ти обичаш, винаги ще са до теб, независимо колко далеч са. Те винаги ще живеят в сърцето ти, ти винаги ще ги носиш там.
Научи ме да не е предавам.
Научи ме, че дори и в най-големият мрак, когато е най-тъмно, най-страшно, винаги може да се подобри. Просто трябва да запалим лампата. Докато последният войн не падне, битката не е загубена.
Научи ме, че ако в живота си нямаш приятели, значи нямаш нищо.
Научи ме, че независимо колко пари имаш, ти си никой, щом нямаш доблестта да защитиш това, което обичаш.
Научи ме, че за да има любов, трябва да има приятелство.
Научи ме, че когато не можеш да обичаш, ти си никой! Защото любовта е най-силната магия на света; единствената, която има значение.
Научи ме, че смъртта може да е по-лесна, но целта на живота е една - да се бориш. И ако не можеш да го направиш, нямаш работа тук.
Научи ме, че понякога трябва да жертваш себе си за тези, които обичаш.
Научи ме, че няма добри и лоши хора. Всеки човек е и добър, и лош в себе си. Единственото, което значи нещо, е това, което самите ние ще изберем. Какви да бъдем. Добри или лоши.
Научи ме, че изплаканите сълзи не променят нищо, но помагат.
Досега винаги ни учат, че момичетата трябва да са деликатните принцеси. Хърмаяни ме научи, че момичето може да бъде и воина.
Хари Потър ме научи, че трябва да се бориш, за да постигнеш нещо.
Представям си след години. Отново седнала на на дивана, където за първи път отворих "Хари Потър и Философският камък", на същото място, със същата книга. Там, отново, мирисът на минали събития, на чувства, които са предизвикали тази книга. Просто всичко отново, сякаш никога не се е случвало преди. И някой ще дойде и ще попита:
- След всичките тези години?
- Винаги - ще отговоря аз, и ще се сетя за неугасващата любов на Снейп към Лили.
Защото някои неща просто никога не се променят. Не могат да се променят. Нито от времето, нито от събитията, нито от нищо.
Защото те просто живеят в нас!