събота, 27 август 2011 г.

And even if you know, it hurts...


Всеки ден научаваме нещо ново. Нещо за себе си, нещо за света. Всеки ден научаваме, че нищо в този свят не е вечно. Всеки ден получаваме доказателства за това. Всеки ден виждаме, че не всичко е сигурно. Че нищо не е сигурно. Че всичко се променя за секунди. И когато искаш да постигнеш нещо, трябва да можеш да рискуваш, да можеш да вярваш в себе си. Осъзнах го съвсем наскоро. И все още ми е някак трудно да започна да живея с тази мисъл. Обичам да е сигурно. Но пък точно когато нещата не са сигурно, идват най-прекрасните последствия.
Защото винаги ще сме наранени. Независимо дали се опитваме да държим нещата в свои ръце, или не, независимо дали си мислим, че контролираме всичко. Не може да контролираме нищо. Никой не може да контролира събитията, колкото и да се опитва. Просто не става. И в един момент трябва да се примириш със случващото се, вместо да се опитваш да го промениш. Отново. Сякаш можеш. Живей сега, утре може да е късно. Живей сега, по-интересно е. Защо ще живееш, ако знаеш какво ще се случи утре? Ако знаеш всичко, което ще стане, има ли смисъл? Винаги ще боли. Винаги ще те наранят.
Човекът, който мислиш, че никога няма да те предаде, може да го направи. Ще ти разбият сърцето. Не веднъж. И ти ще разбиваш сърца. Отново и отново. Всеки път ще бъде все по-болезнено. По-тежко. Ще обвиняваш без основания, ще прощаваш, когато нямаш причина да простиш. Но ще го правиш! Ще плачеш, ще проклинаш, ще се молиш, ще обиждаш. Пак и пак. Всеки път все по-силно. Ще си забраняваш любовта само за да предпазиш сърцето. Но когато отново се изправиш пред нея, ще си безсилен.
Ще губиш, за да може да оцениш това, което си спечелил. Ще падаш, за да знаеш колко е трудно да станеш след това. Ще губиш, за да усетиш победата по-сладка. Ще страдаш за хора, които никога не биха страдали за теб. Ще сгрешиш и после ще съжаляваш за действията си. Но ще знаеш, че са били твои. И може би, само може би, следващият път няма да сгрешиш. Ще действаш импулсивно, когато трябва да се замислиш. Ще се доверяваш на хора, от които трябва да бягаш. Ще правиш грешка след грешка до последния си дъх. Но това е животът. И ще трябва да го приемеш. Защото просто нямаш избор. Не можеш да живееш в страх от следващия ъгъл всеки път, когато го виждаш как се появява пред теб. Защото това е чарът на живота! Да не знаеш какво ще се случи. Просто да вярваш, че ще се получи. Просто да вярваш...

3 коментара:

  1. Радвам се, че отново започна да пишеш в блога си. ^_^ И то такава хубава публикация! Браво! :)

    ОтговорИзтриване
  2. И аз като Ани щях да кажа, че се радвам, че пак пишеш (:

    ОтговорИзтриване
  3. А аз пък ще ви кажа, че се радвам, че отново коментирате <3 <3 <3 Мерси много ((:

    ОтговорИзтриване